Витамин D е хранително вещество, което през последните години все повече привлича вниманието на научната общност, регулаторните органи и хранителната промишленост. Дефицитът на витамин D сред населението на европейските страни придобива пандемичен  характер и степента на неговото разпространение буди загриженост, налагаща мерки от страна на системите за обществено здравеопазване. Въпреки публикуваните ръководства за излагането на слънце като основен източник на витамин D, съществуват опасения от повишен риск от рак на кожата. Нарастването на продажбите на хранителни добавки на
витамин D и появата на пазара на все повече храни, обогатени с витамин D, подчертават необходимостта от здравни стратегии за превенция на дефицит на витамин D. Витамин D притежава противовъзпалителни, анти-ангиогенни, антифиброзни и имуномодулиращи свойства и се предполага, че предпазва от развитие на ВМД. Тази хипотеза се подкрепя от данните от епидемиологични проучвания. Резултатите от изследвания in vivo показват експресия в ретината както на витамин D-рецепторни протеини, така и на ензима, конвертиращ циркулиращия метаболит на витамин D до неговата активна форма. В неотдавна проведени проучвания е установено, че статусът на дефицит на витамин D се свързва с повишен риск от развитие на ВМД. В настоящата брошура са представени съвременни данни за витамин D и неговата роля за общото здравно състояние и по-конкретно при заболявания на ретината и ВМД. Съвремените научни доказателства подкрепят поддържането на адекватен статус на витамин D,  особено при хора с повишен риск от развитие на ВМД. 

През последните 15 години, витамин D привлича вниманието на научната и медицинската общност, регулаторните органи, хранителната промишленост и обществото. Това е мастно разтворимо стероидно вещество, което се синтезира в кожата при излагане на слънце. Следователно, той не е точно витамин (т.е. не е есенциална хранителна съставка, а по-скоро прохормон, произвеждан в кожата, който се транспортира с кръвта до таргетни клетки и органи. Структурата на витамин D, както и неговото геномно и негеномно действие, са сходни с тези на стероидните хормони. Максималната биологична активност на витамин D като хормон 1,25(OH)2D изисква секвентна ензимна модификация и 25- и 1α-хидролиза в черния дроб и бъбреците. Биологично активният витамин D има ендокринно действие върху таргетните органи (паращитовидната жлеза, червата, бъбреците и костите) като регулира метаболизма на калция и фосфатите в костите. Неговото действие се контролира пряко от специфичен витамин D-рецептор (VDR). VDR и ензимите, участващи в метаболизма на витамин D, се откриват в различни клетки и тъкани в цялото тяло, в това число в кожата, белите дробове, сърцето, стомаха, панкреаса, мозъка и клетките на имунната система. 25(OH)2D упражнява пряк или непряк контрол върху експресията на над 200 гени, участващи в клетъчната пролиферация, диференциация и апоптоза. Витамин D вероятно действа чрез автокринни и паракринни метаболитни пътища. По този начин, отвъд класическия си ефект върху костите, витамин D упражнява и некласическо действие, което се изразява в три общи ефекта: регулиране на хормоналната секреция, регулиране на имунната функция и регулиране на клетъчната пролиферация и диференциация. В ретроспективни проучвания е демонстрирана обратна зависимост между статуса на витамин D и редица заболявания, в това число възпалителни/ имунни заболявания, кожни нарушения (псориазис), някои видове рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет и някои мозъчни нарушения като депресия и деменция. Това стои в основата на огромен обем клинични изследвания за оценка на ефективността и безопасността при добавяне на витамин D и неговите аналози в лечението на различни заболявания. Неотдавна е установено наличие на VDR в очите и се предполага, че витамин D може да има ефект при различни очни заболявания, в това число диабетна ретинопатия (ДР) и възрастова макулна дегенерация (ВМД). Проведените през последното десетилетие няколко крос-секционнни проучвания са демонстрирали обратна връзка между развитието на ДР или ВМД и ниския витамин D статус. Витамин D може да има протективен ефект по отношение развитието на заболявания на ретината, основно чрез противовъзпалителните и анти-ангиогенни ефекти на неговата биологично активна форма. Тъй като според клиничните ръководства за лечение, голяма част от общата популация е с неадекватен витамин D статус, темата за витамин D и ретината представлява особен  интерес. В настоящата брошура са представени всички съвременни аспекти за витамин D като цяло и конкретно за неговото благоприятно действие върху ретината.

Свързани продукти

Повече информация